Трети март 2009 
На Трети март преди 131 години е подписан Санстефанският мирен договор. Тогава България възкръсва за нов живот. Трети март е една свещена и бележита дата. Тя поражда у нас вдъхновение, благоговение и преклонение, защото всички, които паднаха за свободата на България остават безсмъртни.На този ден ние свеждаме глави в знак на признателност.Всяка година учениците от Основно училище с. Караисен изнасят свой рецитал в с. Горна Студена и след това в с. Карайсен.И на този трети март те взеха участие в тържествата.На празника дойдоха много родолюбиви българи и руски граждани,живеещи в страната. Участваха ученици от ІІ и І клас с ръководител г-жа Хаджиева и директор г-жа Петкова, г-жа Татьяна Александровна Йорданова и г-жа Любов Бянова.
Ние живеем в земята на Левски,Ботев, Раковски и сме синове и дъщери на гордо и юнашко племе. Петстотин години сме живеели в робство, мрак и мъка, но сме се съхранили като народ, език и култура. Това е така благодарение на борците за свобода, на тяхната всеотдайност и любов към родината- към България! След Априлското въстание светът е потресен от жестокостта на поробителите и от безпримерната храброст на българския народ и неговата жертвоготовност.
Освобождението на България не е дошло даром , то е заслужено. Винаги е имало бунтовни пламъци . Народът ни е имал три свещени неща: род царствен и вековен, християнска вяра и любов, език като молитвен мълвеж и бунтовни песни, чутовни герои.
Всяка година 3-ти март идва с пьрвия польх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятьр, с чистата белота на малкото кокиче, сьс сльнчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Идва с тропота на хвьрковатата чета на Бенковски. Идва сьс спомена за Батак, загребал от родината прьст своята сила и станал на една легенда знак.
Всяка година 3-ти март идва с дьлбоката ни признателност кьм доблестните северни воини, дошли да умрат заради Бьлгария.
Руско-турската война сложи победносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народьт ни прояви изключителна устойчивост, понесе неизброими страдания и с нейния врьх-Априлското вьстание, чийто погром беше кьрвав и привлече погледа на световната общественост.
За всички поколения на Бьлгария като чудна легенда ще останат да живеят бойните подвизи извьршени по време на великия освободителен поход. Като се почне от стрьмния бряг на Дунава при Свищов и се преминава през долината на смьртта при Плевен и се стигне до старопланинските преходи и най-вече до гордите канари на Шипка. Шипка!Тук всичко е безсмьртие. И прьстта, и тревите, и вьздухьт…
На 3-ти март ние прилистваме страниците на Руско-турската война, крачим с прославените руски пьлководци Гурко,Столетов, Тотлебен по суровите зимни пьтища на Балкана. Пред нашия взор са опьлченците,които отбиват на Орлово гнездо яростните атаки на многобройните противници, героите като Калитин, които с гьрдите си защитават Самарското знаме в лютите боеве при Стара Загора. До нас достига незагльхналото ехо от величавите боеве, в които се изкова едно справедливо дело, каченото от легендарните хайдути и продьлжено от такива като Раковски и Каравелов,Левски и Ботев.
Да сме свободни в своята родина, да слушаме как пее стария Балкан и винаги над нас да грее синьо и весело небето на Бьлгария!
/снимки: Боряна Игнатова/
